Догми, движение, учение

В предишния материал стана въпрос за нашия начин на работа, важността на този процес и някои основни направления, към които е насочен той. В този ще опитам да разгърна темата за обучението повече. От самото начало искам да кажа – не сме „фитнес” треньори и не се занимаваме с хранителния ви режим, външния вид или дори високите спортни постижения. Нашата задача е друга – вие да учите за вас самите. Аз започнах моето търсене с желанието да мога да нося „практиката“ със себе си, навсякъде, по всяко време.

Един от ярките повратни моменти в моето разбиране за човешкото същество и движение е досега ми с книгата „Осъзнаване чрез движение“ на Моше Фелденкрайс.

В нея авторът пише:

„Ние действаме според представите, които сами изграждаме за себе си. Този образ на аза, който на свой ред направлява всяко наше действие, се обуславя в различна степен от три фактора – наследственост, образование и самообразование. От трите фактора, единствено самообразованието се поддава донякъде на нашия контрол.

При наличието на проблем повечето хора биха избрали консултацията с експерт, което е най-доброто решение в по-сериозните случаи. Немалко хора обаче не съзнават необходимостта от подобна стъпка и не изпитват желания да я осъществят, а и никога не е сигурно дали експертът наистина ще помогне. Така че, единственият път, оставащ открит пред всички нас, е да си помогнем сами.“

Осъзнаването на личната отговорност към процесите в нашия живот е задължително условие за по-нататъшното развитие по която и да е тема. Пропуските, които се съдържат в образователната система (например социални умения, емоционална интелигентност, финансова грамотност, движение), могат да бъдат попълнени със самообразование по темите. Нашият труд цели да създаде условия за развитие и образование в областта на движението – способността да усещате, разбирате и взимате добри решения за тялото си. Това е ваша задача.

Разглеждаме работата си като учители, а вас – като ученици. Това изисква от нас да създаваме възможност за учене, да култивираме процеси и да ви насочваме в тях. От вас се иска да бъдете активни в процеса, да поемете отговорност за себе си и да индивидуализирате общите принципи към вашия частен случай. Чрез движението може да намалим разликата между нашия „образ на аза“ (възприятието за себе си) и реалността до степента, в която това е постижимо.

– Какво искаш да правиш?

– Къде искаш да отидеш?

– Кой си ти?

Не вярвам в шаблонните модели. Всеки от нас носи своя индивидуален отпечатък – неговата собствена комбинация от минало и настояще, таланти и трудности, способности и ограничения, силни и слаби страни, желания и страхове. Непосилно е да бъде създадена практика, която задоволява в еднаква степен потребностите на различните хора. При създаването на нашите процеси търсим отговори на въпросите:

– Как практикуваме днес, ако не знаем какво носи утре?

– Как практикуваме така, че всеки от участващите да има полза?

– Какво търсим чрез практиката?

За мен отговорът е адаптивност. Тази всеобхватна и изключително човешка характеристика е много важна за оцеляването и развитието в живота ни. Колкото повече опции имаме за движение, за реакция, за действие – толкова нараства и свободата ни. Често ставаме роби на собствените си ограничения и вместо да работим за тяхното редуциране или отстраняване, се примиряваме с тях, сякаш това е нещо, което не зависи от нас. За мен това е най-ценното в движението – има силата да ни дари с повече свобода, живот и радост. Нашата голяма идея е развиването на способността да сме гъвкави и да може да приемаме и използваме различна нагласа според задачата пред нас. Разнообразието на практиката го изисква. Възможности и Умение за избор = Свобода.

Отвъд сериите, повторенията, програмите, тренировките.

Отвъд силата, мобилността, бързината и издръжливостта.

Отвъд естетиката, красотата и впечатляващите постижения.

Отвъд всичко толкова преходно намираме истинността на движението.

Емоциите. Изживяванията. Свързаността. Играта. Радостта. Вдъхновението. Откриването. Изследването.

Това е важното. Всичко останало може и да има своята роля в пъзела, но нека бъде просто плюс по пътя към наистина ценните неща. Вглъбяването в преходни цели неизбежно достига до дълбока празнота. Ние се стараем да обърнем поглед към изживяването на движението и силата му да промени всичко, което сме. За мен това значи възможност за повече енергия, сила, яснота и увереност в собствените ни сили. Човешкото тяло не е създадено да се движи три пъти седмично по един час и ние искаме да обърнем внимание на това.

„Движението оформя тялото така, както реките оформят планините.”

Разделението на движението по дисциплини и спортове е много ограничаващо. Без значение дали практикувате катерене, BJJ, лека атлетика, фитнес – средствата, които използвате там ви правят по-добри в съответното поле за изява, но не задължително ви дават по-ясна представа за вас самите. Когато заниманието свърши и вие се приберете вкъщи, имате ли по-добра идея как да се грижите за тялото си? Имате ли средства, с които да се отпуснете? Да се раздвижите? Да изследвате болките си? Да подобрите състоянието на системата си? Да заздравите структурата си? Ние търсим свързващите принципи между отделните дисциплини, така че да имаме знание за тялото, което да носим със себе си без значение от това къде се намираме – парка, офиса, планината или в спортната зала. На което и да е място тялото е едно и също. Има огромна празнина в способността на хората да разпознават и следват сигналите на тялото. Загубили сме чувствителността, отговорността и уменията да боравим със себе си. Единствено самообразованието може да го промени.

Е, как започваме такъв процес?

Първо, важно е да се отбележи, че е трудно да се систематизират базови неща по отношение общото човешко движение. Така наречените основни знания съществуват за всяка отделна спортна дисциплина, но погледнато общо, такива няма. Човешкото тяло предлага прекалено много възможности за движение, за да могат те да бъдат систематизирани на йерархичен принцип. Способностите НЕ следват линейна прогресия и е често срещано човек да бъде много развит в една специфична област (например каране на ски), но да му липсва нещо далеч по-просто (клякане, ходене по релса, жонглиране). В същото време, за да бъде процесът целенасочен, е необходима някаква организираност в него. Затова, условно разделяме изучавания материал на различни теми, чиито граници се размиват и преплитат една в друга.

*Spinal movements *Lower body complexity *Lower body mobility *Upper body strength *Coordination *Locomotion

Всяка от темите се развива през различни етапи например излагане на стимулите, изграждане на терминология, добиване на усет, натрупване на повторения, повишаване на натоварването, усложняване на движенията, рафиниране на качеството и т.н. Единият начин за развитие е започването на нова тема, а другият е работенето с друг пласт и през друга призма на същата тема.

Което и да се избере като път, мозъкът е изключително активен в процесите и способността му да обработва информация и стимули нараства. Съвсем в началото основната задача е да „картираме“ непознатата територия, която се явява нашето собствено тяло. С изненада съм установявал колко малко усещане имам за определени части от себе си или колко ми е трудно да изпълня наглед елементарна координационна задача. Минава се от общото към частното – как ТЕЗИ задачи да служат на вас. Движенията са само посредник на информация – не самата информация.

„Learn from the movements, do not learn movements.” Развиването на чувствителност (умението да разграничаваме сегментите и позициите на тялото), двигателен контрол (умението да променяме позицията), обем на движение (способността да се движим повече) или сила (способността да се движим през наличното движение срещу съпротивление) е основата в началото. Донякъде паралелно с това развиваме и двигателната интелигентност – да взимаме най-добрите възможни решения за ситуацията, в която се намираме. Това е широка концепция, но е обвързана с това да се справяме с разнообразни двигателни задачи за възможно най-кратко време. Как човек взима решения и организира себе си спрямо обстоятелствата – това е интелигентността.

Всички тези думи единствено могат да предадат много повърхностно и частично това, което правим. Нищо не може да се сравни с изживяването на тази свобода – да може да се движим, катерим, танцуваме, борим, клякаме, ставаме, бягаме, играем, участваме във всичко, което искаме, с увереност, че тялото ни ще се справи – това е към което се стремим. Моментният резултат обикновено е плод на съвкупността от три неща: дарба, процес и труд. Моята увереност е, че дори без големи заложби, с правилния процес и достатъчно труд, постигнатата свобода може да бъде невъобразима. Твърде многото талант обикновено върви с арогантност към необходимостта от добър процес и полагане на усилия. А добрият процес сам по себе си няма значение, ако няма кой да участва в него. Както и по-горе споменах, резултатите имат по-малко значение от преживяването на пътя.

Ако сте заинтересовани от процеса, който ръководим:

paev@shapeshifter.bg

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s