Перспективата ”Движение”

chrrrr

Рядко пиша изчерпателни текстове относно работата, която върша. Причините за това са няколко и искам да им обърна внимание, преди да продължа. На първо място ми се иска да уточня, че написаното отразява моментните ми, временни и ограничени разбирания по темата човешко движение. Възгледите ми се менят динамично и понеже съм далеч от мисълта, че съм открил ”абсолютната истина”, работя с идеите си подобно на дрехите и обувките – ползвам ги, докато ми служат. Второ, текстовете минават няколко филтъра. От това, което мисля, изразявам някаква част, а впоследствие четящият пречупва информацията по собствен начин. В този процес на разводняване може се роди известно неразбирателство, което в практическа ситуация би било избегнато. И все пак, ще направя опит.

”Cessation of movement is end of life itself.”


Цитатът на Моше Фелденкрайс е най-всеобхватната дефиниция за движение и на този етап не съм намерил противоречия с това твърдение. Все още не успявам да асимилирам и прилагам изцяло тази идея, но е разширила перспективата ми неимоверно. Храносмилането, дишането, мисленето, говорът, емоциите, играта с децата и домакинската работа са под същата широка шапка като плуването, скачането и вдигането на тежести. Свикнали сме да възприемаме движението под формата на фитнес, спортни или артистични дисциплини. В модерната култура пък, обръщаме твърде много внимание на външния вид и сме започнали погрешно да възприемаме като синоними наличието на изразена мускулатура и двигателните способности. Фитнесът, зародил се като спомагателно средство се е изродил в достъпна самоцел, покриваща минималните ни двигателни изисквания. При свръхчовешките постижения на топ-атлетите и културната мания за красива външност някак ни убягва същината на движението..

Същината

Раждаме се, живеем и умираме. Процесът (за животите, които не са прекъснати преждевременно) преминава през сходни етапи за всеки от нас – на развитие, растеж, зрялост и остаряване. Периодите в живота ни не са ”предначертани”, а чрез нашето изключително човешко умение да осъзнаваме и избираме действията си влияем и на резултатите. В житейския ни път преминаваме през голямо количество изживявания, емоции, мисли и действия. Те са следствие между взаимодействието на събитията във външния свят и нашите възприятия. Макар и да имаме известна намеса в тях, събитията във външния свят зависят много малко от всеки индивид, и остават в същината си – непредвидими. Единственото, с което разполагаме, сме самите ние – целостта между тяло и съзнание. Нищо не се случва без тялото. Разделението на двете е неуместно и невярно. Нашите изживявания (живот) са обвързани с физическия свят. Ние СМЕ тялото си. Движението не е просто високото спортно постижение или добре изглеждащата ни външност. То е релевантно за всяко живо същество. Движението е това, което изживяваме. Така нареченият ”образ на Аз-а” са представите, за себе си, според които ние действаме. Движенията са идеално средство за изграждането на по-точен и подробен образ на Аз-а. Кои сме ние, как взаимодействаме с другите, с какви усещания и събития живеем живота си – това е тясно свързано с тези представи за нас. Огромен брой процеси в нас текат без нашия надзор (автоматично) или знание (несъзнателно). Често те, действайки невидимо, обуславят нашите резултати. Чрез упражняване и развиване на вниманието си, може да изострим нашата чувствителност, така че да усещаме повече от тях и да ги направляваме по-успешно. Да използваме и изследваме създадените връзки в нас, и да създаваме нови през времето, в което сме тук – това е същината на движението. Уменията ни са оформени от три неща – генетика, образование и самообразование. Първото и второто – може да изследваме за това как ни е повлияло при оформянето ни. Върху третото имаме най-голямо влияние, затова най-много от действията ни ще са насочени натам. Няма какво да замести индивидуалното желание и стремеж за развитие. Учителите и треньорите могат да съдействат за това, но не могат да свършат работата ни.
Откъде да започнем?

В известен смисъл, започването вече се е случило – с нашето раждане. Много от нашите изначални модели на движение и поведение са се развивали така – без нашето съзнание за тях и в етап, който сме били изцяло зависими от другите. Чрез изследване на миналото може да си дадем обяснение за силите, които са ни оформили. Разбирането на тези причини всъщност не е задължително условие за постигането на промяна. Добре е да помним, че времето тече необратимо в една посока. Това, което имаме са действията ни днес. Приемайки перспективата, че движението е необятно, идва въпросът как изследваме на нещо толкова голямо? Няма един конкретен отговор. Дали ще е фитнес зала, йога клас или боен спорт, ако целта ни е някакво себепознание – изходната точка не е толкова важна, защото ще бъде просто временно явление. Достатъчно е активността ни да е свързана с кръговрата на добиване на информация – действие – осъзнаване. Понеже това звучи твърде общо, ще преминем и към конкретни примери в друг материал. Това, от което имаме нужда в непозната територия е карта. Добивайки по-ясна представа за нашата структура, способности и ситуациите в които изпадаме, започваме да се ориентираме по-добре за посоката и пътя си. Вместо думата ”цел” предпочитам да използвам ”посока на развитие” или ”ориентация”. Първото определение носи статичност, докато второто е по-всеобхватно. Целите са ориентиращи стъпки в нашия път, но крайна цел няма. Затова ориентацията е каквато е – изследване и формиране на нови начини за действие.

Има ли основи на движението?

При безкрайните възможности за усвояване и усъвършенстване на разнообразни движения, е трудно да се говори за ”основи”. Например не може да кажем как би танцувал един опитен катерач или как би се катерил един добър плувец. Дори това е изключително опростено представяне на идеите, но все пак е някакво. Еволюционно погледнато, в движението на човек от много отдавна присъстват ходене, клякане, ставане, навеждане, бягане, скачане, плуване, носене, хвърляне, катерене, борба, танци и използване на предмети. Всичко това се случва при въздействието на гравитацията върху нашите тела – които макар и сложно устроени все пак имат ясни ограничения в двигателните възможности, заради анатомията, с която разполагаме. Добро място е да започнем именно там – да опознаем възможностите за движение на нашата структура, да разграничим отделните части на тялото една от друга, да изграждаме модели на движение и да увеличим капацитета за такова. Дори да звучи добре, каквото и да направим, може да няма директен пренос към някоя друга активност и именно за това не може да говорим за основи на движението. Освен това, всеки от нас е индивидуален случай, чиито нужди и възможности се менят както в течение на отделните дни, така и в различните етапи от живота ни. Всяка ”тренировъчна програма” ще ви свърши работа за определено време, след което ще стане ненужна. Самообразованието би трябвало да е непрестанно обогатяване и усъвършенстване на способностите, които да ни дават и повече лична свобода. Под свобода имам предвид възможности на избор за действие. Ако можем да вършим нещо само по един и същи начин, то изборът ни се свежда единствено до действие/липса на действие. Липсата на избор пък създава вътрешна напрегнатост. Разбирането на някои принципи на съществуването ни ще ни позволи да избираме за себе си добри избори, което значи най-продуктивните спрямо обстоятелствата. При ограничеността ни на време за живот и практика, е добре да получаваме възможно най-много за вложеното. Това за мен означава както развитието на способностите ни, така и извличането на някаква радост или удоволствие от процеса. Развитието ни може да е хоризонтално или вертикално. Първото се отнася за широчината на усвоявания материал, а второто – за усъвършенстването на отделните качества. Двигателната специализация е необходимост не само в спорта, но и в почти всички други професии. Строителните работници, хирурзите, музикантите, готвачите и шивачите също са двигателно специализирани по някакъв начин.

Какво диктува движенията ни?

На най-основно ниво – изискванията за нашето физическо оцеляване и средата, която обитаваме. Например двигателното развитие на хора, прекарали живота си в пустиня, в скалисти местности, в гората или в града ще бъде много различно. Очевидността на това ни убягва, защото огромен процент от нас (свързаните чрез Интернет) живеят в сходна обстановка, а именно градска среда. Оцеляването в такава среда се оказва лесна задача. Храната е в магазините, неприятните метеорологични условия са гледка от прозорците, а в домовете си имаме непрекъснато прясна вода и електричество. Това позволява да развиваме себе си и обществото си, но дали наистина се възползваме от това? Животът по този начин, когато липсва достатъчно стимул, риск и затруднение може да ни направи меки, неспособни и чупливи. Именно затова създаваме ”изкуствени” стимули и граници, които да провокират адаптация в нас. Щом движението е толкова свързано със средата на живот, точния въпрос е как да създадем социална и физическа такава, която да стимулира разнообразното и качествено движение?

Отвъд минимума

От моето наблюдение, всички хора, задоволяващи се с покриването на двигателния минимум за оцеляване – страдат. От ниска енергия, променливи настроения, влошено здраве, нервност, апатия, наднормено тегло.. много последствия, които могат да бъдат предотвратени. Ценно е да осъзнаем, че режимът на оцеляване е безценен… в ситуации на истинска опасност. Тъжното е, да прекарваме дните си в такъв режим, когато за нас няма непосредствен риск. Яснотата по отношение на нашите желания и нужди ще ни позволи да подбираме действията си интелигентно. Това, което ни е нужно се изменя – в отделните дни, седмици, месеци, години… Кои са знанията и уменията, които ще ми позволят да избирам подходящо за себе си? Ето защо, самите движения в практиката не са от най-голямо значение. Те са преносител на съдържанието – на това, което имаме да научим, усвоявайки съответните движения. Няма заместител на жизнеността, а към нея не води съвременният градски живот. Аз смятам – голяма част от нас живеем в неосъзнато богатство на възможности за развитие. Нека не го пропиляваме. Смятам, че добрата физическа форма и удоволствието да живееш способен и жизнен са фундаментални за пълноценния ни живот. След оцеляването, може да помислим и за развитието си..

Отвъд тренирането

Да тренираме за мен означава целенасочената работа за подобряването на някой аспект от нашата физическа подготовка. Свързано е с увеличаването на нашите капацитети за движение – сила, мобилност, бързина и издръжливост например. То е ценна и понякога необходима част от развитието ни, но да не забравяме и други важни човешки аспекти. Къде са емоциите, радостта, изразяването, играта? Къде са усещанията, осъзнаването, креативността, свободата? Това са неща, без които практиката става една безкрайна подготовка, за нещо, което никога не идва… Тогава в мен настъпва и натрапчиво чувство за празнота, което ми показва че е време да изменя курса си.

Отвъд непрестанните обосновки

Защо? Защо? Защо?

Този въпрос ни води както до невероятни открития, така и понякога до пълна парализа при изборът ни на действие. Не вярвам в намирането на задоволително ”защото”. Човешкият ум може да обезсмисли или осмисли всяко нещо, с логична и последователна обосновка от добре подбрани и подредени думи…

“As long as the mind keeps silent in the motionless world of its hopes, everything is reflected and arranged in the unity of its nostalgia. But with its first move, the world cracks and tumbles: an infinite number of shimmering fragments is offered to the understanding.”
A.Lowen

За мен – това е най-чистото място, което съм открил. Моментите, в които вътрешния диалог заглъхва, сетивата се изострят, действията на тялото се хармонизират и успявам за момент да живея в ”СЕГА” без да имам нужда от ”ЗАЩО”. Това са моменти на искрена радост, свързаност и удоволствие. Да се влюбиш в безкрайната мистерия, която сме и да продължиш изследването си, знаейки, че никога не ще достигнеш края на пътешествието, а той ще дойде при теб. Нищо друго не се приближава до това.

Shapeshifter

Всяка дисциплина разглежда движението от различна гледна точка, различен ъгъл. Нашата цел като преподаватели е да сменяме перспективата и да променяме условията така, че да обхващаме колкото се може повече от цялата картина – за да може да помогнем на колкото се може повече хора да намерят смисъла от практиката за себе си и своите животи. Това е ваша отговорност – строго погледнато, никой не учи никой друг на нищо. Усвояването на информацията се случва на индивидуално ниво. Това, което ние ( и всички преподаватели) правим, е да споделяме информация и опит, да създаваме условия, да даваме обратна връзка, да насочваме един процес, който вие сте решили да задвижвате. С този текст исках да дам малко яснота за начина, по който разсъждавам за движението към момента и някои основни идеи, с които работя.

Благодаря за отделеното внимание!

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: