Потребността от движение е вродена у всяко живо същество. В еволюционен план е тясно обвързано с оцеляването, съхранението и успеха на организма в биологичния смисъл на думата. Но някак хората сме се сдобили с лукса да се отдалечим от непосредствената сурова действителност на Природата. И сега какво? Сега имаме нужда от "мотивация", за да се движим, за да се стремим към нещо, да бъдем постоянни в процес. Негативните последствия идват със закъснение, тихомълком. Позитивните - костват твърде много усилия и докато не се материализират звучат като 'напразно обещание'. Как намираме пътя си, без ориентири? Нима не ходим в мъгла, ежедневно?

Споделям няколко перспективи, които служат като мои лични ориентири. Ако ще си търся причини, трябва да намеря достатъчно такива, за да знам, че мога да се свързвам с извора си на мотивация през различни пътища. В случаи, че основните маршрути са затлачени, мога да намеря и обходни такива. 

Грижа за себе си

Движението е важно - това поне е неоспоримо. Влиянието върху здравето ни, дълголетието, дори менталното и емоционалното ни състояние е очевидно. Все повече и повече изследвания ще намират връзка между двигателните ни и когнитивните ни способности, особено в напреднала възраст. Не мисля, че трябва да чакаме 'науката' да потвърди това, което може да извлечем с малко наблюдение и разсъждение... Тъжно е, но последните години на много хора не преминават хубаво и безсилието на тялото е съществен фактор в това. Всяка добре дозирана физическа активност носи благотворно влияние върху всеки аспект от нас. Работата на мозъка, на вътрешните ни органи, състоянието на костната система, и външния ни вид се изменят позитивно, когато имаме повече движение в себе си.

Прагматизъм 

 "Да мога да си върша задълженията". Тази причина може би се припокрива с горната до някаква степен, но умишлено ги разделих, тъй като намирам някакви нюанси на различие. Част от модерния свят е така развит технологично, че е свел почти до минимум необходимостта от движение за оцеляването ни. Но това разделение между нашето състояние и способността на пръв поглед да си изпълняваме задълженията е нож с две остриета. Ако задълженията ни не са достатъчно изискващи към тялото, то ще започнем да губим своята физическа сила и способност. Претоварването само на умствения капацитет води до много характерна преумора. Ако ли пък ежедневието ни е натоварено физически, то следва да намерим как да можем да преминаваме през него възможно най-добре, с най-малко износване и изхабяване на тялото. Различни професии във времето губят способността си да бъдат практикувани, поради преждевременна деградация на физическата система. Едно наум. Защото Движението и неговата липса са това, което ни оформя. 

Удоволствие 

За жалост е пласт, който ни става все по-далечен. При дефицита на телесна способност, всяко движение се превръща в непосилно физическо усилие, към което развиваме съпротива и негативност. Органичното, натурално удоволствие от движението на тялото се подменя от изкривено и безсилно преследване на външни стимули, които не ни удовлетворяват. Всички знаем дали това завършва добре. Движението е средство за това и онова, но не само. То е и да бъде изживявано, да бъде усещано, да бъде извор на радост, на наслада, на щастие и да бъде връзка с неостаряващото детско и в нас. Понякога на "Защо го правиш?" имам само "Защото го обичам." И това е напълно достатъчно.

Експресия/Изразяване

Едно от изненадващите неща за интелекта е, че тялото е по-силно от него в някои аспекти. В кинезиологията мускулатурата изпълнява роля за поддържането и придвижването на скелета в пространството. В психологията и соматичните методи обаче, служи за експресия на вътрешните състояния. Първата аксиома на комуникацията е "Не може да не комуникираш". Във всеки един момент, изразяваме нещо. Словесните средства са само фрагмент, идващ отгоре върху цялата телесна конфигурация - на позата, на енергичността и тонуса ни, тембъра на гласа, на лицевото изражение и дори .. миризмата ни.. Понякога, двете са в хармония, но неведнъж се разминават, било то преднамерено или поради липса на съзнателност. Тази нестихваща експресия е невероятна възможност да разбираме повече за себе си, но и да намерим повече и повече начини да изразим себе си по-пълно. Мнозина хора намират повече себеизразяване, само заради обогатяването на двигателния си репертоар. То може да бъде преследвано директно, или да стане като просто следствие на обогатеното ни усещане за нас самите. Изразяването е важна нужда за нашето благосъстояние.

Предизвикателство и растеж

Подходящите стимули пораждат еволюцията. Преодоляването на физическите ни бариери и ограничения от незапомнени времена е служило като метод за развитие на психичната ни сила. Съвременния човек страда повече от материален излишък, отколкото от недоимък (с изключения, разбира се). Ако комфорта ни омекотява до неузнаваемост, то може би обратната страна на монетата може да пробуди някаква вътрешна сила в нас. Дали ще бъде тест за нашата издръжливост, за волята ни да устоим на някой елемент (лед, огън, вятър), или да преминем през някаква относителна трудност (например мускулната болка от тренирането) - при всички тези случаи на телесна слабост се ражда възможност за ментална сила. 

NB* - Нещото, което не искаме да чуем. Предизвикателството е винаги относително. Никой акт не бива да се възвеличава, а да бъде изследван за истинските му причини. Зад неща, които наричаме 'предизвикателство на волята', често маскираме нерешените си дефицити в съвсем обикновени човешки дела и сфери.   

Себеизследване и актуализация

Признавам - може би на пръв поглед най-разточителната причина за практика. Та, кой има времето за това? Нима животът не е достатъчно ангажиращ, запълнен и труден, за да си отделям време за това? Нима имам възможността да се 'усамотявам', за да правя нещо, което не ми носи никаква моментална практична полза? Това биха били въпроси, които показват главното неразбиране - това не е 'ТИП СЕСИЯ', а е 'ТИП ОТНОШЕНИЕ' към всяко нещо, с което се заемаме. И да, аз вярвам, че там където в момента обстоятелствата не предлагат срещи с аспекти от нас, ние трябва да си ги създадем в изолираната среда, наречена "ПРАКТИКИ".  "Подготовката" е за когато животът ни поднесе дискомфорт, контузия, болка, умора, трудност, изпитание, страх. Защо да не сме вкусили малко от това, защо да не структурирам част от деня си, в който се уча на това как да се отнасям с тези феномени? Отделно, но не по-малко важно, са скритите дарове, които има в нас - тези на творчество, съзидателност, виталност и вътрешна сила, които да ни осигурят възможност не просто да съществуваме и преживяваме, а да живеем живота си пълноценно. Да разбера кой съм и на какво съм способен - може да бъде смятано за 'разточително', но дали не е всъщност по-близо до 'първа необходимост'? 

Надявам се да ви е послужила тази шепа разсъждения, да се намерите в или между редовете и да докосне онази част от вас, която копнее за повече Движение. Думите евентуално ще загубят отзвука си за ден-два или пет. Практиката е това, което им придава истинска стойност, живот, смисъл. 

Благодаря ви за вниманието и търпението,

Крис

info@shapeshifter.bg