Простете неумението ми


 

Да пиша за Движението е парадоксално. От самото начало изглежда обречено , защото не може да бъде описано адекватно. Дори лошият опит е по-добре от никакъв, а дори най-добрият опит няма да може да обгърне всичко, което искам да изразя. Да започна с извинението за ограничеността на текста, изглежда правилно.  


‘’The thing that expresses itself in language, we cannot represent by language’’ Ludwig Wittgenstein 


Моменталната асоциация за думата „Движение“ ще бъде различна за всеки. Често, на повърхността изплуват спомена за спорт, физически упражнения или труд. Тоест, в днешни дни движението се обвързва най-вече с „видимото, физическо проявление на тялото‘‘. Като още по-опростена гледна точка, единствената асоциация е нещо от рода на ‚трениране, мускули, пот‘. Нека започнем отнякъде. 


Един живот назад 


Преди години, на дъното на мрачните си настроения, се опитвах да разсъждавам за това ‚Какво е добър живот?‘. Загубен межdу световете на юношеството и възрастния, търсех нещо, за което да се хвана. Бе очевидно за мен, че социално-икономическия успех не се съотнася с личното благоденствие в добро съотношение, и въпреки че не се изключват автоматично, първото определено не довежда до второто. С други думи, едното не си струваше да бъде преследвано на всяка цена, а другото беше прекалено мъгливо, за да бъде преследвано директно. Животът ми преминаваше в трениране и спорадично четене на книги, в търсене на обяснение и решение за проблеми, с които се сблъсквам – липса на енергия, депресия, различни травми по опорно-двигателния апарат и други. Уви, информацията от книгите не знаех как да прилагам и вечните истини или прочетената информация оставаха просто красиви думи. Всички системи на работа и дисциплини с твърдения за потенциални трансформации се пропукваха под малко по-критичния взор, отправен в бъдещето или горчивия начален опит с тях. Не намирах особен смисъл в нищо, което правех,  усещайки  вътрешно, че няма да ме отведат там, където искам да бъда. Може би и това наклони мисловния поток в размисъл за средствата за постигане, а не крайната цел.  


Плът и кръв 


По онова време си изкарвах парите с онлайн покер. Макар и да не прокопсах в сферата и да завърших злощастно, самата игра ми даде начини на мислене, които всякаш ми послужиха в областите, които наистина ме влекат. В покера има разкрита и скрита информация, вероятности и неизвестности. Има елемент на умение, но и доза шанс, понякога правилните ходове водят до загуби, а грешните – до печалби. Звучи познато?         

Правилата на играта, наречена „Живот“ – има ли такива? И не е ли това, което занимава философите? Може би много закон и и закономерности са скрити от нас, но твърде явните са следните: 

  1. Съществуването е даденост, но не знаем дали е избор. Шансът определя къде, кога и при кого ще се явиш, а от теб зависи да направиш каквото можеш с даденото. 
  2. Неизменно животът е обвързано с наличието на тяло, ум и евентуално съзнание*. Всяка сериозна увреда по системата би могла да означава необратими поражения за изживяването. Дори пишейки това, нещо в мен настръхва от крехкостта ни. 
  3. Бъдещето е в огромна степен непредсказуемо, времето се движи напред и нищо не остава същото. 

Сякаш всички възможни проявления (безкрайно много) и изживявания на всеки от нас водят началото си (или биват посредствани) от системата ум-тяло, защото без нея ние нито можем да възприемаме света около нас, нито да му въздействаме. Ето една смислена котва – нужно е да работя с тялото и ума, за да ги разбера и овладея по-добре. Оказва се, това е коренът на всички стойностни практики. Или иначе казано, ако стигнеш до очевидното, може би си на прав път. 


Процеса на развитие 


Нашия път на развитие следва точна последователност, свързана с научаването на някои основни начини за работа с тялото, включващи контрола върху главата, торса и краката, изправяне, ходене, манипулация на обекти и усвояването на първия ни език. Движенията постепенно се обогатяват, усложняват и рафинират, позволявайки ни да пишем, да рисуваме, да използваме музикални инструменти и много други. Впоследствие развиваме поетапно социалните и сексуалните си функции, за да завършим първия етап на ‚зрялост‘. Важността на двигателното развитие при децата е добре известна, макар и то да не е стимулирано по възможно най-добрия начин, дори от добронамерени родители и възпитатели.  


Две важни неща се пропускат. Първото е че всички ние сме били деца и не винаги сме имали добър шанс да развием правилно функциите си. Потискаща или погрешно насочваща външна намеса често е пагубна и потъпква вътрешния инстинкт на детето да пробва различни начини, докато установи подходящия за действие. В този случай, умението остава недоразвито, а човек се организира около този си недостатък и опита да го прикрие. Често може да се видят възрастни хора, в чиито движения и физическа структура се забелязват типична за малките деца непохватност. Емоцията, мисълта и движението имат своите пресечни точки, чрез всяко от трите може да повлияеш на другите две...    

Втората важна гледна точка засяга латентния ни неразкрит потенциал. Ако първия етап е съзряването на умението/функцията, то втората би била тяхното по-нататъшно развитие, но къде е границата? Трудно е да се прецени. Вглеждането в действията на най-добрите в която и да е област, показва че е възможно все по-фино разграничение, точност и последователност на изпълнение.  

Е, движението е начин да възобновим развитието си, за да завърши зрелостния процес и да го продължим, докъдето успеем.      

      

Моше Фелденкрайс (1904-1984) 


Смешно е, понякога намираме неща, които дори не знаем, че сме търсили. Първия път, в който четох книга, която ми се искаше да съм написал, беше на Моше Фелденкрайс. Фелденкрайс е забележителен човек, живял през 20ти век, който полага основите на соматичната (телесна) работа като средство за самоусъвършенстване и осъзнаване. Случайно попаднах на неговата книга „Осъзнаване чрез движение‘‘ и започнах да практикувам самостоятелно уроците, написани в нея. Сами по себе си, те не трансформираха нещо голямо в мен, но ми показаха, че всичко, което мислим, усещаме и чувстваме, е плод на начина, по който действаме. Следваща стъпка – Копенхаген. 


Идо Портал 

Книгите винаги са били много важни в предаването на информация, но най-добрият начин за учене е директният – на място, от учител, вещ в методa. Идо Портал е водещата фигура в света по отношение на развиването, разбирането и използването на Движението като концепция. През 2016-та година бях на първия си семинар в Дания и усещането беше - „Намерих, това което търся.‘‘ Пет дни бяхме изложени на интензивна работа, движейки се по 8-10ч на ден, в разнообразие от сценарии, които ни показваха, че тялото е едно и също, без значение от дисциплината, в която го използваме. Нещо в мен моментално откликна на уроците, предавани чрез практиката и помня как в края на събитието плахо вдигнах ръка и казах „Дойдох, заради начина по който се движите, но виждам че това е най-малко ценното от Вас‘‘.  Седем години по-късно мнението ми не се е променило... И продължавам да търся и да изучавам начина, по който тялото работи.      


Shapeshifter 

Шейпшифтър е името на метода, който отразява практиката, родена от необходимостта да не прекъсваме (или да възобновим) процеса на учене, да задълбочаваме себепознанието си в течение на времето и да сме достатъчно способни и адаптивни, за да посрещаме предизвикателствата на живота, които ще ни бъдат поднесени. Движението е тема, която обхваща и отразява цялото ни същество и всички процеси, протичащи в нас, а Практиката ни е начин да се свържем с тях, да ги доловим и може би във времето – да им повлияем. Изглежда, че в удобната прегръдка на модерните технологии и комфорт, губим някои важни качества. Не би ли било добре да разполагаме с повече енергия? Да може да разчитаме на тялото си в широк диапазон от условия? Да имаме ментална острота и възможност да се концентрираме за дълги периоди, в това което решим? Да гори в нас детски ентусиазъм за движението, съчетан с хладната зрялост да подбираме подходящите практики за нас? Да обединим и хармонизираме противоборството в нас? Доволни ли сте от това, което изживявате, или смятате че има поле за подобрение?


Движението като концепция обхваща много повече от тренировъчни методи, развиващи основно тялото. Толкова всеобхватна тема не може да бъде притисната в ъгъла и набутана в кутия по наш избор, но може да се изследва от различни ъгли и перспективи. Бавно и упорито се мъча да картирам територията, която обитавамеКоето в нас подлежи на промяна, обвързано е с движение. Но ни трябват средства, напътствия и обратна връзка. Много хора изглеждат заклещени в себе си, оплетени в мисловни паяжини и физически блокажи. За мен Движението е връзката с подвижната, жизнена част от мен, със силата на обновлението и растежа, със самия Живот. Крайно необходимо е да разширим перспективата си и да се научим да работим с нас самите, използвайки това, което е на разположение – тялото и ума ни. Ако го оставим на думи, остава зле скалъпена философия, но ние имаме Практика около всички тези идеи. И това е нещото, което искам да споделя с вас - чрез текстове, видеа, и най-вече - чрез възможността да се докоснете и да ги изживеете в процесите, които водя. Защото думите не значат нищо, ако нямат покритие. Крис



Наблюдавайте. И до скоро!



Крис