Движението, за себе си и в моето преподаване, използвам като средство за обновяване, самоусъвършенстване, подобряване на себеусещането ни.

Това изглежда като странно твърдение, във време, в което най-популярните физически активности са фитнеса и джогинга, а физическия труд почти е изчезнал от живота ни....

В този текст ще споделя откъс от книгата ''Осъзнаване чрез движение" на Моше Фелденкрайс. В него ще намерите причините, които автора изтъква като аргумент защо движението е най-доброто ни средство за осъзнаване и развитие. На идеите не се вярва на сляпо, но може да им бъде даден шанс и да съдим за себе си.

"

1. Нервната система се занимава предимно с движението

Тя му отделя по-голямо внимание от другите компоненти, защото ние не можем да усещаме, чувстваме и мислим без онези разнообразни и сложни последователни движения, направлявани от мозъка, чиято цел е да поддържат тялото в неговото гравитационно поле. Активното ангажиране на цялата нервна система в будно състояние е задължително условие във всеки метод за самоусъвършенстване, дори и в онези, които поне на теория касаят само един от четирите компонента - движение, усещане, чувство и мисъл. 

2. По-лесно е да определиш качеството на движението

Знаем повече неща за движението, отколкото за гнева, любовта, завистта и дори мисълта - а и сравнително лесно се научаваме да определяме качеството на движението в сравнение с другите фактори. 

3. Имаме по-богат опит с движението

Всички имаме по-богат опит с движението, а и сме далеч по-способни на движения, отколкото на чувства и мисли. Много хора не правят разлика между свръхвъзбудимост и чувствителност. Дори смятат изострената чувствителност за слабост, затова потискат емоциите си и избягват ситуации, които биха породили у тях изблици на чувства. По същия начин те сами поставят прегради пред мислите си или просто избягват да мислят. 

4. Способността да се движиш е важна за самооценката 

Телосложението на един човек и способността му да се движи вероятно са по-важни за неговия образ на аза от всичко останало. Достатъчно е да видим някое дете, което току-що е открило недостатък в устата си или във външния си вид, който го кара да се чувства и по-различно от другите деца, за да разберем, че това откритие ще се отрази съществено на неговото поведение. Например ако гръбнакът не е развит нормално, то ще има проблеми с онези движения, изискващи по-добро чувство на равновесие. Това означава, че постоянно ще залита и онова, което другите деца постигат съвсем естествено, ще му коства огромни усилия. Това дете ще се развива доста по-различно от останалите. Бързо ще разбере, че трябва да обмисля действията си и да ги подготвя предварително, тъй като не може да разчита на спонтанните си реакции. Тези проблеми с движенията обаче ще се отразят пагубно на самочувствието му и няма да му позволяват да развива естествените си наклонности. 

5. Всяка мускулна дейност е движение

Всяко действие възниква в мускулатурата. За да виждаш, говориш и дори да чуваш, са необходими определени мускули. Важна роля във всяко движение играят не само координацията и точната ориентация във времето и пространството, но и неговата интензивност. При по-продължително отпускане на мускулите, движенията се забавят и стават по-вяли и анемични. Ако мускулите са били подложени на по-голям напън, движенията ни стават сковани и конвулсивни. И в двата случая проличават вътрешните ни нагласи, а и мотивацията на действията ни. Например при хората с психични проблеми, невротиците и тези с нестабилен образ на аза обикновено се наблюдават и смущения в мускулния тонус, съответстващи на тяхното заболяване.

6. Движенията отразяват състоянието на нервната система

Мускулите се задействат благодарение на непрестанно протичащите импулси по нервната система. По същата причина начинът, по който сме заели изправено положение, изражението на лицето ни, тембърът на гласа ни и т.н. издават моментното състояние на нервната ни система. Това означава, че няма как да променим положението на тялото си, изражението на лицето си или звученето на гласа си без съответните промени в нервната система - именно те стоят зад всички външни и видими промени в нас. Подобрения на действията и движенията ни са възможни само след съответните промени във функционирането на мозъка и нервната система. Усъвършенстваните действия отразяват промените в централната нервна система - ''диспечерския пункт'', който контролира всичко. Всяка промяна там се отразява и на цялата ни нервна система, оттам и на мускулатурата. Самите промени са невидими, просто някои приемат външните им проявления като чисто психични, а други - като чисто физиологични. 

 7. Движението е в основата на осъзнаването 

Случващото се в тялото обикновено остава скрито за нас, докато не стигне и до мускулите. Разбираме какво става, когато лицевите ни и сърдечни мускули (или тези на дихателния апарат) се организират по моделите, познати ни като страх, тревожност, смях и т.н. За да намери вътрешната реакция (емоцията) външен израз, е нужно съвсем малко време, но пък всички знаем, че можем да сдържим смеха си, преди реакцията ни да стане видима и за околните. По същия начин можем да скрием от тях своя страх и ред други емоции. Не знаем какво става в централната ни нервна система, докато не усетим, че нещо се променя в стойката, стабилността или позата на тялото ни, тъй като въпросните промени са и по-лесно доловими от тези в самите мускули. Що се отнася до външния им израз (постиган чрез мускулите), можем спокойно да го предотвратим, защото процесите в тази част на мозъка, която контролира чисто човешките функции, са много по-бавни от онези в други части на мозъка, имащи отношение към функциите, общи и за човека, и за животните. Именно бавния ход на тези процеси ни позволява да ги преценяваме своевременно и да взимаме решение - дали да действаме или не. Цялата система се организира така, че мускулите могат с еднаква лекота да изпълнят действието и да го осуетят. 

8. Дишането също е движение

Дишането отразява всяко емоционално и физическо усилие, което полагаме, както и всяко наше вътрешно смущение. То е чувствително и към вегетативните процеси. Всеки неочакван, но и силен стимул може да блокира дишането - да ни секне дъхът. А и всеки знае от опит, че то е тясно свързано със силните емоции и по-резките промени в настроението ни. От най-дълбока древност човечеството е започнало да създава системи, в които жадувания вътрешен покой се постига с усъвършенствани дихателни практики. Човешкия скелет е конструиран така, че правилното дишане е почти невъзможно, ако тялото не е заело подходящо положение в гравитационното поле. Но тази реорганизация на дишането ще е успешна само при едно условие - ако преди това успеем да подобрим организацията на скелетните си мускули, за да заемаме по-подходящи пози и да изпълняваме по-добре движенията си. 

9. Опорните точки на навиците

Накрая идва ред и на най-съществената причина, поради която действието е и нашето основно средство за самоусъвършенстване. Вече се каза, че човешкото поведение се изразява в една обща мобилизация на мускулите, усещанията, емоциите и мислите. Поне на теория всеки компонент би могъл да играе главната роля, но тази на мускулите е толкова важна, че ако бъде пропусната в модела на моторния кортекс, останалите компоненти просто ще се разпаднат. Моторния дял на мозъчната кора, където се изграждат моделите, активиращи нашите мускули, е разположен само на няколко милиметра от онези пластове в мозъка, имащи отношение към асоциативните процеси, свързващи нашите усещания и чувства. Всеки процес, протичащ в дадена част на мозъка, може да се разпростре (чрез дифузия) и в съседните тъкани, така че всяка по-драстична промяна в моторния кортекс неминуемо ще се отрази и на мислите и емоциите. Всяка фундаментална промяна в двигателния дял (който служи за основа на всяка интеграция) ще наруши спойката между отделните части на цялото, а мислите и чувствата ще бъдат лишени от своите обичайни рутинни модели. Но при тези условия ще е и много по-лесно да променим своя начин на мислене и емоционалните си реакции. Обяснението е съвършено просто. Мускулните системи, по който мислите и чувствата стигат и до нашето съзнание, са се променили и вече не следват предишните познати модели. Навикът се е лишил от основната си опорна точка (мускулите ) и спокойно може да бъде променен. "

Този текст е много малка извадка от книгата, която съдържа още теоритични обяснения, както и практически уроци за работа. Методът на Фелденкрайс отваря врата за начин на работа, който води до по-задълбочени и фини усещания.

Всички тези принципи ние прилагаме към всяка една активност - пълноценното ангажиране на тялото във всяка една практика - за сила, гъвкавост, подвижност, жонглиране, locomotion, партньорски задачи, баланси на ръце и още много други! Спокойно мога да кажа, че Движението (като перспектива) продължава да бъде един бездънен кладенец от потенциал за промяна, себепознание и подобряване на живота ни.

Едно нещо е сигурно - в тази практика няма застой! 

Може да се включите в нашите процеси, чрез e-mail:

info@shapeshifter.bg